Прага кръщава улица на британския герой от Холокоста

Нова улица в Прага е кръстен на сър Никълъс Уинтън, британецът, оказал помощ за спасяването на стотици най-вече еврейски деца от нацистите.

Четирима от тях – в този момент на 80-те и 90-те – участваха на церемонията за улицата, която минава около дребна гара, откъдето десетки хиляди чехословашки евреи са били депортирани по време на Холокоста.

Това съответства с 85-та годишнина от последния плануван от Прага, който беше възпрепятстван да отпътува заради експлоадирането на Втората международна война.

„ Това беше моят паспорт за независимост “, сподели лейди Милена Гренфел-Бейнс, стискайки документ с размерите на картичка за рожден ден.

Картичката, леко пожълтяла от възрастта, показваше, че Милена Флайшман (нейна госпожица име), на девет години, получи позволение от държавното управление на Негово Величество да влезе в Обединеното кралство.

Снимка на радостно момиче, облечено в елегантна риза с бяла яка беше залепен начело. Обратната страна беше подпечатана със свастика.

Стискайки този документ и с табелка с име, окачена на врата й, Милена пътува с трен през нацистка Германия, като бди над нея тригодишната сестра Ева.

Оттам те и десетки други непридружени еврейски деца минаха в Холандия, преди да се качат на лодка за Англия.

„ На всички ни дадоха чаши чай с мляко. Никой в никакъв случай не е пил чай с мляко. Всички го изляхме ”, сподели тя.

Накрая Милена и Ева се събраха още веднъж с родителите си, които също съумяха да избягат. Семейство Флайшман бяха късметлиите. Много от техните другари и родственици не бяха.

„ Мисля, че е толкоз значимо, тъй като доста скоро тук към този момент няма да има очевидци “, Милена, 94-годишна млада, сподели пред BBC.

Тя приказва, седнала на стол на същия железопътна платформа, където десетки хиляди чехословашки евреи бяха качени на влакове, пътуващи за гетото Терезиенщад. Повечето по-късно ще бъдат убити в Аушвиц.

Станцията – Praha Bubny – от този момент е превърната в мемориал, а наоколо се строи доста по-голяма, съвременна гара. Пътека за пешеходци и велосипедисти, бягащи под релсите, занапред нататък ще бъде известна като улица Никълъс Уинтън.

„ Хората би трябвало да помнят за какво тази улица се споделя Никълъс Уинтън Улица — продължи Милена. „ Защото има огромно потомство – с помощта на него – живо през днешния ден. “

Тя и още три „ деца “ бяха доведени в Прага, с цел да участват на церемонията, проведена от Асоциацията на еврейските бежанци (AJR).

„ В памет на сър Никълъс, ние също почитаме родителите, които изпратиха децата си в нестабилно бъдеще, както и приемните фамилии, които дадоха леговище на най-младите жертви на нацисткото подтисничество “, сподели Майкъл Нюман, началник на AJR.

„ В днешния свят е в действителност значимо хората да не чакат някой различен да инициира акт на положително, а самите те да стартират вършат го, ” сподели Ян Чижински, кмет на седми регион на Прага, пред BBC.

„ Важно е те да създадат първата стъпка и по-късно другите ще ги последват. "

Милена не разбра, че картата – и затова нейното оцеляване – е значително работата на 29-годишен английски борсов медиатор до 80-те години на предишния век, когато историята се появява в програмата на BBC That’s Life.

В към този момент именития кадър безмълвният Уинтън се събира още веднъж с десетки от тогавашните деца, които е оказал помощ да избави в последните месеци преди експлоадирането на войната.

В идващите изявленията той постоянно се опитваше да подчертае, че интервенцията е екипна работа.

Освен един месец, прекаран в Прага от Коледа 1938 година до януари 1939 година, по-голямата част от работата – гонене на политици и дипломати, намиране на приемни фамилии, от време на време основаване на подправени документи – беше направено от сигурността на дома му в Лондон.

Той беше отдаден в рицар през 2003 година и умря през 2015 година на 106-годишна възраст.

Най-вече той остана преследван от децата, които не съумя да избави.

Влакът на Милена беше осмият – и финален – превоз до напуснете окупираната Прага.

Девети – най-големият, пренасящ към 250 деца – трябваше да тръгне на 1 септември 1939 година Но войната се намеси и влакът в никакъв случай не напусна гарата. Смята се, че всички като се изключи шепа деца са починали.